петък, 15 октомври 2010 г.
неделя, 26 септември 2010 г.
Календари пирамиди
Календари тип пирамида с пълноцветни изображения един от най-продаваните продукти през последните 11 години. Тази година е наличен в много различни теми- България, Природа, Време, Година, Сезони и други.
Стенни календари
Стенни работни календари Еко е нов продукт. Това, което отличава изданието е, че за първи път се издава работен календар в обем 3 тела по 4 листа всяко на рециклирана хартия.
Освен екологично това е и бюджетно решение- въпреки, че календарът притежава големи като на модел Елит тела, използването само на 4 тела във всяка една тетрадка го прави по-икономичен вариант за работен календар.
Всяко от трите тела съдържа само 4 листа, изработени на специален 90гр/м2 еко рациклирана офсетова хартия;
Еко календарите са с параметри:
Освен екологично това е и бюджетно решение- въпреки, че календарът притежава големи като на модел Елит тела, използването само на 4 тела във всяка една тетрадка го прави по-икономичен вариант за работен календар.
Всяко от трите тела съдържа само 4 листа, изработени на специален 90гр/м2 еко рациклирана офсетова хартия;
Еко календарите са с параметри:
- размер - 793х330мм (до 900x330мм при печат на цяло тяло)
- на три езика (български, английски и немски)
- съдържа справочна информация за световните празници свързани с опазването на околната среда и водите
- календариум с 3 отделни тела х 4 листа с размер 322х156мм всяко всяко
- пълноцветен печат на телата
- фирмена глава ИНДИВИДУАЛЕН ДИЗАЙН с размер 330х233мм
- щанцована основа от 300гр/м2 специално подбран картон, бигована на сгъване и с"уши" за по-добро прилепване на телата
- зелено прозорче с ластици, монтирано върху основата
- календарът е съобразен със спецификациите за формат дата и време и номерация на седмиците по БДС ISO 8601,
Тройка разделени календари
Календари Елит са работни календари с големи тела и изчистен дизайн. Отличава се с по-голям размер на тетрадките и фирмената глава. Окомплектован е с прозорче с ластици.
Тела на 80гр/м2 офсет с изключителна степен на белота, с иглена перфорация и самозалепващи шапки на телата;
- размер - 793х330мм (до 900x330мм при печат на цяло тяло)
- на три езика (български, английски и немски)
- справочна информация :
- броя на работните дни в месеца
- българските църковни празници
- международни празници
- лунен календар
- 3 отделни тела с размер 322х156мм всяко всяко
- печат в два цвята на 80гр/м2 офсет с много висока степен на белота
-черно (сив фон) и червено (Pantone 185) -синьо Pantone 540 (син фон) и червено (Pantone 185)тела с перфорирани и самозалепваща тонирана "шапка" - фирмена глава ИНДИВИДУАЛЕН ДИЗАЙН с размер 330х233мм
- щанцована основа от 300гр/м2 специално подбран картон, бигована на сгъване и с"уши" за по-добро прилепване на телата
- червено прозорче с ластици, монтирано върху основата
- съобразени със спецификациите за формат дата и време и номерация на седмиците по БДС ISO 8601
Календари лукс
С нов дизайн и запазен формат и цветове се характеризира издание 2011 на работни календари "Лукс" (1 тяло). Телата са в контрастни цветове, на 80гр/м2 LWC гланц, в два цвята и две цветови комбинации (синьо и маслено зелено);
- азмер - 555х304мм, (304х340 в сгънат вид)
- на три езика (български, английски и немски)
- със справочна информация:
- броя на работните дни в месеца
- българските църковни празници
- международните празници
- лунен календар - тяло на хромова хартия 80гр/м2 гланц LWC с размер 302х334мм, три вида, с печат в два цвята*набрани, разкъсани и перфорирани със самозалепваща "шапка"; *фирмена глава ИНДИВИДУАЛЕН ДИЗАЙН с размер 304х215мм ;
*щанцована основа (фаша) от 300гр/м2 специално подбран картон, бигована на сгъване;
*прозорче - включено в цената;
*съобразени със спецификациите за формат дата и време и номерация на седмиците по БДС ISO 8601
Нов дизайн за най-продаваните работни календари три тела Класик през 2011. Календари Класик отново е три разновидности (черно и червено, черно и синьо, черно и зелено). Тела на 70гр/м2 офсет с изключителна степен на белота, с иглена перфорация и самозалепващи шапки на телата;
- размер - 705х304мм (696x304мм при печат на цяло тяло)
- на три езика (български, английски и немски)
- справочна информация :
- броя на работните дни в месеца
- българските църковни празници
- международни празници
- лунен календар
- 3 отделни тела с размер 290х140мм всяко
- печат в два цвята на 80гр/м2 офсет с много висока степен на белота
-черно и червено (Pantone Warm Red) -черно и синьо (Pantone 293)
- черно и зелено (Pantone 362 U) - тела с перфорация и тонирана декоративна шапка
- фирмена глава ИНДИВИДУАЛЕН ДИЗАЙН с размер 304х215мм с възможност за увеличаване до размер 304х220мм
- щанцована основа от 300гр/м2 специално подбран картон, бигована на сгъване и с"уши" за по-добро прилепване на телата
- прозорче без ластици, в цвета на телата
- съобразени със спецификациите за формат дата и време и номерация на седмиците по БДС ISO 8601
Еднолистови календари
Едносекционен (еднолистов) бизнес/счетоводни календари със спирала и пет месеца (един основен, два предишни и два следващи). Размер 297х550мм. Лукс цветове- сиво и златен бронз. Счетоводна, данъчна и бизнес информация.
Еднолистови календари на на 70гр/м2 офсет в цветност 2 0 в два вариант
- сиво и златен бронз
- синьо и червено (Pantone 1807 и Pantone 533)
- тяло от 12 листа с размер 284х300 мм, на 70гр/м2 офсет в два цвата, без иглена перфорация;
- лепена глава или спирала по цялата дължина;
- глава със стандартен размер A4 (210х297мм) и възможност за увеличаване във височина;
- картон за гръб с размер 297х340мм с възможност за отпечатване на фирмено лого или календариум за цялата година
еднолистови календари
Календар за 2010
Годишен календар за 2010 г
Седмицата започва в : понеделник - неделя
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
вторник, 14 септември 2010 г.
Информация за календари
Календар
Страница от индуистки календар от края на 19 век
Календарът (от латински: calendae, наименование на първия ден от всеки месец) е система за организиране на дните с обществена, религиозна или административна цел. Това става чрез именуване на периоди от време, например дни, седмици, месеци, години. Означението на всеки ден в рамките на календара се нарича дата. Датите обикновено се базират на циклите в движението на астрономически обекти, като Слънцето или Луната.
Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва календарната система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).
Съдържание
* 1 Календарни системи
o 1.1 Слънчеви календари
+ 1.1.1 Дни, използвани от слънчевите календари
+ 1.1.2 Юлиански и Григориански календар
+ 1.1.3 Бъдещи реформи
o 1.2 Лунни календари
o 1.3 Фискални календари
* 2 Подразделения
* 3 Други типове календари
o 3.1 Пълни и непълни календари
o 3.2 Прагматични, теоретични и смесени календари
* 4 Календарите днес
* 5 Списък на календари
* 6 Вижте също
Календарни системи
Най-често използваните календари са лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и условни.
Лунните календари се ръководят от движението на луната (лунните фази) (например Ислямският календар).
Слънчевите календари се базират на субективното възприемане на сезонните промени, пораждани от движението на Слънцето (например Персийският календар).
Лунно-слънчевите календари се ръководят от движението на Луната и на Слънцето (например Еврейският календар);
Планетарен календар е фиксиран период от време, базиран на броя на видимите небесни обекти (например седмицата);
Условните календари не се ръководят нито от Луната, нито от Слънцето (например Юлианският ден, използван от астрономите).
Съществуват календари, които се ръководят от движението на Венера (например някои от древните египетски календари). Това е типично основно при цивилизациите в близост до екватора.
Слънчеви календари
Дни, използвани от слънчевите календари
При слънчевите календари датата отговаря на слънчевия ден. Денят може да се състои от периода между изгрев и залез слънце, последван от нощта, или може да представлява времето между повтарящи се събития, например два залеза. Дължината може да се променя малко през годината или може да се използва среден слънчев ден. Други типове календари също могат да използват слънчевия ден.
Юлиански и Григориански календар
Юлианският календар е въведен от римския император Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е високосна, което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.
За съжаление земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 папа Григорий въвежда т. нар. Григориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.
Бъдещи реформи
От тогава насам са направени многобройни предложения за реформа на календара (например Световен календар и Вечен календар). През 50-те години на 20-ти век в ООН се обсъжда въвеждането на реформиран календар, но тези идеи губят популярността си.
Лунни календари
При лунните календари дните се определят от фазата на Луната. Тъй като дължината на лунния месец е приблизително 29,5 дни наброява , изцяло лунните календари бързо се разминават със сезоните. За сметка на това те отразяват точно някои други природни феномени, като например приливите и отливите.
Лунно-слънчевите календари се базират на лунни календари, като през няколко години се добавя 13-ти месец и по този начин се постига точност при отразяването на сезоните.
Фискални календари
Фискалните календари се използват основно в счетоводните и финансови среди. При тях всеки месец съдържа определен брой седмици и улеснява сравнението по месеци и по години. Пример за такъв календар е календарът 5/4/4, при който януари има 5 седмици, февруари има 4, март има 4 и т.н. Обикновено отчетните календари се нуждаят от 53-та седмица на всяка 5-та или 6-та година, която обикновено се прибавя към декември. Съществува международен стандарт, според който за първа седмица (от понеделник до неделя) винаги се приема седмицата, която съдържа 4 януари според Григорианския календар.
Подразделения.
Почти всички календари групират последователните дни в „месеци“ и „години“. В слънчевите календари годините продължават приблизително толкова, колкото тропическите години, при лунните месецът отразява лунния цикъл. Тъй като при повечето календари броят на дните в годината не е цяло число, годината не може да се раздели на точен брой месеци и се появяват разминавания, които могат да се коригират с добавянето на допълнителен ден на всеки няколко години.
Различните култури използват и други подразделения, като например седмиците, и по този начин се улеснява планирането на събития, които не съвпадат с годините и месеците.
Други типове календари
Пълни и непълни календари
Календарите биват пълни и непълни. При пълните календари всички дни са обозначени, при непълните има необозначени дни. Пример за непълен календар е ранният римски календар, според който има 10 месеца (от март до декември), а дните на зимните месеци били обозначавани с общото наименование „зима“. Григорианският календар е пълен.
Прагматични, теоретични и смесени календари
Календарите биват разделяни и на прагматични, теоретични и смесени.
Прагматичните календари се базират на наблюдения. Такъв календар е Ислямският. Предимството на тези календари е, че те са вечно точни, но при тях трудно се изчислява кога ще се падне дадена дата.
Теоретичните календари се базират на строги правила. Такъв календар е Еврейският. При тях лесно се изчислява датата, но за сметка на това те не са точни. Дори да са направени много прецизно, най-късно след няколко хиляди години престават да са такива. След това правилата трябва да бъдат променени, като така той се превръща в смесен календар.
Смесените календари са комбинация между прагматичен и теоретичен календар. Обикновено това са теоретични календари, които, след като се открие неточността им, се изменят прагматично. Такава е например замяната на Юлианския с Григорианския календар.
И така Григорианският календар се категоризира като пълен, слънчев и смесен.
Календарите днес
Най-широко разпространеният календар е Григорианският, използван в почти всички страни.
В Израел официалният календар на правителството е Еврейският, но в ежедневието Григорианският календар е по-разпространен.
Ислямският календар се използва от всички мюсюлмани за религиозни цели, но в повечето мюсюлмански страни официален е Григорианският. Само в Саудитска Арабия, Кувейт и Йемен ислямският календар е официален.
В Иран от 1925 г. се използва Персийският календар. Това е слънчев календар, който използва за първа година 622 г. сл. Хр. (както при Ислямския). Първите 6 месеца в този календар имат 31 дни, следващите 5 месеца имат 30 дни, а последният има 29 или 30 дни. Съвременният персийски календар използва сложна система за определянето на високосната година, която в повечето случаи се пада на всеки 4 години, но понякога е на 5 години, и така той е много по-точен от Григорианския календар – ако дължината на тропическата година остане постоянна, неточност от 1 ден ще има след повече от 2 милиона години (при Григорианския календар след около 3000 години). Този календар е приет за официален в Афганистан през 1957 г.
В България Григорианският календар заменя Юлианския през 1916 г.
Списък на календари
* Бахайски календар
* Григориански календар
* Еврейски календар
* Египетски календар
* Индийски граждански календар
* Ислямски календар
* Календар на град Кюстендил
* Календар съгласно ISO-8601
* Календар на маите
* Китайски календар
* Персийски календар
* Прабългарски календар
* Римски календар
* Славянски календар
* Фискален календар
* Френски революционен календар
* Юлиански календар
* Японски календар
Страница от индуистки календар от края на 19 век
Календарът (от латински: calendae, наименование на първия ден от всеки месец) е система за организиране на дните с обществена, религиозна или административна цел. Това става чрез именуване на периоди от време, например дни, седмици, месеци, години. Означението на всеки ден в рамките на календара се нарича дата. Датите обикновено се базират на циклите в движението на астрономически обекти, като Слънцето или Луната.
Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва календарната система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).
Съдържание
* 1 Календарни системи
o 1.1 Слънчеви календари
+ 1.1.1 Дни, използвани от слънчевите календари
+ 1.1.2 Юлиански и Григориански календар
+ 1.1.3 Бъдещи реформи
o 1.2 Лунни календари
o 1.3 Фискални календари
* 2 Подразделения
* 3 Други типове календари
o 3.1 Пълни и непълни календари
o 3.2 Прагматични, теоретични и смесени календари
* 4 Календарите днес
* 5 Списък на календари
* 6 Вижте също
Календарни системи
Най-често използваните календари са лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и условни.
Лунните календари се ръководят от движението на луната (лунните фази) (например Ислямският календар).
Слънчевите календари се базират на субективното възприемане на сезонните промени, пораждани от движението на Слънцето (например Персийският календар).
Лунно-слънчевите календари се ръководят от движението на Луната и на Слънцето (например Еврейският календар);
Планетарен календар е фиксиран период от време, базиран на броя на видимите небесни обекти (например седмицата);
Условните календари не се ръководят нито от Луната, нито от Слънцето (например Юлианският ден, използван от астрономите).
Съществуват календари, които се ръководят от движението на Венера (например някои от древните египетски календари). Това е типично основно при цивилизациите в близост до екватора.
Слънчеви календари
Дни, използвани от слънчевите календари
При слънчевите календари датата отговаря на слънчевия ден. Денят може да се състои от периода между изгрев и залез слънце, последван от нощта, или може да представлява времето между повтарящи се събития, например два залеза. Дължината може да се променя малко през годината или може да се използва среден слънчев ден. Други типове календари също могат да използват слънчевия ден.
Юлиански и Григориански календар
Юлианският календар е въведен от римския император Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е високосна, което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.
За съжаление земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 папа Григорий въвежда т. нар. Григориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.
Бъдещи реформи
От тогава насам са направени многобройни предложения за реформа на календара (например Световен календар и Вечен календар). През 50-те години на 20-ти век в ООН се обсъжда въвеждането на реформиран календар, но тези идеи губят популярността си.
Лунни календари
При лунните календари дните се определят от фазата на Луната. Тъй като дължината на лунния месец е приблизително 29,5 дни наброява , изцяло лунните календари бързо се разминават със сезоните. За сметка на това те отразяват точно някои други природни феномени, като например приливите и отливите.
Лунно-слънчевите календари се базират на лунни календари, като през няколко години се добавя 13-ти месец и по този начин се постига точност при отразяването на сезоните.
Фискални календари
Фискалните календари се използват основно в счетоводните и финансови среди. При тях всеки месец съдържа определен брой седмици и улеснява сравнението по месеци и по години. Пример за такъв календар е календарът 5/4/4, при който януари има 5 седмици, февруари има 4, март има 4 и т.н. Обикновено отчетните календари се нуждаят от 53-та седмица на всяка 5-та или 6-та година, която обикновено се прибавя към декември. Съществува международен стандарт, според който за първа седмица (от понеделник до неделя) винаги се приема седмицата, която съдържа 4 януари според Григорианския календар.
Подразделения.
Почти всички календари групират последователните дни в „месеци“ и „години“. В слънчевите календари годините продължават приблизително толкова, колкото тропическите години, при лунните месецът отразява лунния цикъл. Тъй като при повечето календари броят на дните в годината не е цяло число, годината не може да се раздели на точен брой месеци и се появяват разминавания, които могат да се коригират с добавянето на допълнителен ден на всеки няколко години.
Различните култури използват и други подразделения, като например седмиците, и по този начин се улеснява планирането на събития, които не съвпадат с годините и месеците.
Други типове календари
Пълни и непълни календари
Календарите биват пълни и непълни. При пълните календари всички дни са обозначени, при непълните има необозначени дни. Пример за непълен календар е ранният римски календар, според който има 10 месеца (от март до декември), а дните на зимните месеци били обозначавани с общото наименование „зима“. Григорианският календар е пълен.
Прагматични, теоретични и смесени календари
Календарите биват разделяни и на прагматични, теоретични и смесени.
Прагматичните календари се базират на наблюдения. Такъв календар е Ислямският. Предимството на тези календари е, че те са вечно точни, но при тях трудно се изчислява кога ще се падне дадена дата.
Теоретичните календари се базират на строги правила. Такъв календар е Еврейският. При тях лесно се изчислява датата, но за сметка на това те не са точни. Дори да са направени много прецизно, най-късно след няколко хиляди години престават да са такива. След това правилата трябва да бъдат променени, като така той се превръща в смесен календар.
Смесените календари са комбинация между прагматичен и теоретичен календар. Обикновено това са теоретични календари, които, след като се открие неточността им, се изменят прагматично. Такава е например замяната на Юлианския с Григорианския календар.
И така Григорианският календар се категоризира като пълен, слънчев и смесен.
Календарите днес
Най-широко разпространеният календар е Григорианският, използван в почти всички страни.
В Израел официалният календар на правителството е Еврейският, но в ежедневието Григорианският календар е по-разпространен.
Ислямският календар се използва от всички мюсюлмани за религиозни цели, но в повечето мюсюлмански страни официален е Григорианският. Само в Саудитска Арабия, Кувейт и Йемен ислямският календар е официален.
В Иран от 1925 г. се използва Персийският календар. Това е слънчев календар, който използва за първа година 622 г. сл. Хр. (както при Ислямския). Първите 6 месеца в този календар имат 31 дни, следващите 5 месеца имат 30 дни, а последният има 29 или 30 дни. Съвременният персийски календар използва сложна система за определянето на високосната година, която в повечето случаи се пада на всеки 4 години, но понякога е на 5 години, и така той е много по-точен от Григорианския календар – ако дължината на тропическата година остане постоянна, неточност от 1 ден ще има след повече от 2 милиона години (при Григорианския календар след около 3000 години). Този календар е приет за официален в Афганистан през 1957 г.
В България Григорианският календар заменя Юлианския през 1916 г.
Списък на календари
* Бахайски календар
* Григориански календар
* Еврейски календар
* Египетски календар
* Индийски граждански календар
* Ислямски календар
* Календар на град Кюстендил
* Календар съгласно ISO-8601
* Календар на маите
* Китайски календар
* Персийски календар
* Прабългарски календар
* Римски календар
* Славянски календар
* Фискален календар
* Френски революционен календар
* Юлиански календар
* Японски календар
Производител на календари
Абонамент за:
Публикации (Atom)